Свободни ли са медиите?

Средствата за масова информация или още средства за масово осведомяван - масмедии е термин, който е използан да означи като клас частта от медиите, специфично обърнати към широката аудитория. Терминът масмедия е въведен в употреба през 1920-те год. с откриването на националните радиомрежи и излизането на многотиражните вестници и списания. Чл.39. от Конституцията на България гласи:
(1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

Основните видове средства за масова информация са: печатът (книгите, вестниците и списанията), радиото (радио каналите) и телевизията (ТВ каналите), информационните агенции, Интернет (интернет изданията, блоговет) и др. Фотографията също може да бъде включена в тази подпозиция поради това, че в случая тя се явява като средство за визуално представяне на материалите. Терминът се отнася и до организациите, които контролират всички тези технологии, като телевизионните или радиостанции както и издателските компании. Мобилните телефони, компютрите и интернет понякога се наричат с термина медии от ново поколение (New-age Media). Интернет медиите са в състояние да постигнат масово осведомяване сами по себе си, поради многото услуги, които предлагат в страниците си. Поради тази причина много масови медии днес вече имат присъствие и в интернет. По този начин се постига по-лесна достъпност.

Медиите често са наричани четвъртата власт. Те са онези, които обясняват на хората случващото се. Как хората ще разберат процесите в дадена страна, как ще ги оценят, как ще реагират на тях – всичко това е до голяма степен в ръцете на вестниците, радиото, телевизията. Основната задача на медиите се състои във възможността да кажат или премълчат определен проблем. Затова и медиите са често търсен съюзник в реализирането или поне споделянето на общата власт в обществото.

Миналата 2010 година излезе класация на европейския клон на правозащитната организация „Репортери без граници“ организация за свобода на медиите. В класацията България и Гърция делят 70-тото място, отразяващо продължаващия спад в класацията за нашата страна въпреки 4-годишното си членство в Европейския съюз.
През 2006 г. сме били 35-ти от общо 169 държави. Класацията оценява доколко медиите са политически независими и доколко върху тях има натиск от икономически субекти. Според “Репортери без граници” през последната година в целият свят нараства натискът върху Интернет медиите и върху блогърите.

Проблемът в България е едновременно политически, икономически и социален, сподели Оливие Базил, директор на европейския клон на правозащитната организация „Репортери без граници“.  Която и да е политическата сила управляваща България,  тенденциите към медиите са сходни. Наблюдава се един незаличим отпечатък от комунистическото ни минало. Много политици оказват натиск, заплахи и извършват дори манипулации спрямо медиите. Наблюдава се поръчкова журналистика, която е видима от различното финансово положение на  част от журналистите в България. В същото време има и група от истински професионалисти, които не получават нужното уважение в тази държава, която все пак е член на Европейския съюз. Някои от тези журналисти работят усърдно, борят се и понасят на гърба си неволите от своята професия.  Различни форуми в интернет пространството, както и блогове са достъпни за свободен изказ и давани на лично мнение по различни глидни точки. Но както почти в целия свят така и в България най-разпространените начини за осведомяване са радиото, телевизията и вестниците. Влиянието на телевизиите обаче, частни или държавни, остава много силно, а там влиянието на правителството или на политическата класа е безспорно. Българското национално радио е като националната телевизия, то зависи от държавната субсидия, т. е. от финансовото решение на правителството и парламента. Това важи за цялата политическа класа, защото държавната субсидия за обществените радио и телевизия зависи единствено от добрата воля на парламента. Действието на повечето журналисти е нормално да угодничат на новото правителство – колкото повече добри и положителни новини толкова повече пари, което няма да доведе до евентуалното закриване на медиата.

 В България е много трудно да добиеш точна представа за случващото се в страната от един единствен източник. Когато нещо те интересува горещо, търсиш все повече информация – четеш вестници, геледаш телевизия, слушаш радио и сърфираш из сайтовете за информация. Тогава виждаш колко различна и несходна информация изтича от всички тези медии. Някои от тях представят проблема необективно и защитават дадени интереси, други украсяват исторята за да е по-привлекателна за зрителя, а трети се страхуват да разкрият цялата истина. Типичен пример е случаят Катуница и казусът Читанка.инфо.  

Основен е проблемът е социалния статут и липсата на сигурност за журналистите. Така те са подтиквани към автоцензура. Нормално е хората да не желаят да се правят на герои, защото мислят за семействата си. Често оставането им на работа зависи от това да не отразяват определени теми.  Има много журналисти, които се обаждат, за да се оплачат от агресия. Цяла група журналисти са сложени в черен списък. Първо те са били уволнени не поради липса на професионализъм, а именно защото са си свършили работата. След това те не могат да си намерят друга работа, тъй като никоя редакция не ги назначава на работа заради ответните реакции на властовите кръгове.

Освен ограничената и съмнителна независимост на печатните издания и липсата на плурализъм на медийния пазар в България има явни случаи на насилие над журналисти, заявяват европейските експерти. Заплахите към репортери и собственици на медии също са описани като “сериозни проблеми”. Няколко представители на медиите бяха убити на Балканите през 2008 г., което намалява оценката за България. Освен, че са директни атаки срещу конкретни журналисти, тези атаки оказват смразяващ ефект върху професията като цяло в допълнение към вече съществуващия проблем с автоцензурата. В България се регистрира негативна тенденция към растящ тормоз, политически заплахи и насилие над журналисти. Убийствата на Боби Цанков през 2010г. и убийството на Георги Стоев - 2008г. са пример за насилието над криминални журналисти и писатели в България.

            Европейската комисия предоставя безвъзмездно 600 хил. евро на влизащия в състава на Европейския университетски институт Център „Робер Шуман“ за авангардни изследвания с цел във Флоренция да бъде създаден Център за плурализъм и свобода на медиите.  Центърът ще започне да функционира през декември тази година под ръководството на проф. Пиер Луиджи Парку. В него ще се разработват нови идеи за това, как да се осигури висока степен на медийна свобода и разнообразие, а също така ще се работи за повишаване на качеството на разсъжденията относно медийния плурализъм в Европа.

Creative Commons

В България е малко известно какво точно е Creative Commons  и какви са неговите идеи. Още по-малко е известен проф.  Лорънс  Лесинг, който е основател на фондацията. Затова нека отговорим на въпросите – Кой е проф. Лесиг? Какви са неговите идеи?  Какво представлява  Creative Commons ?

Проф. Лорънс  Лесин е американски учен, преподавател по право в Станфордския университет. Той работи активно в областта на авторското право  и е основател на фондацията Creative Commons . Идеите, които Лесиг разпространява чрез е Creative Commons , са като реакция срещу разрастването на обхвата на авторското право.  Проф. Лесиг се бори за баланс между закона за авторското права и неговите защитници,  и хората, коита всекидневно го нарушават.  Решението според Лесиг е часно, което се опитва да легализира отново новото и да осъзнае икономическия му потенциал.  Баланс.  Няма обществен достъп до творчеството днес , което да използваме и тук трябва да се направят две съществени промени :

•  Авторите и артистите  да позволят творбите им да се ползват по-свободно.  Например творбите им да се употребяват единствено с некомерсиални цели.
•  Нужен е  бизнесът,  които е изграден на принципите на творческото развитие или културата „чета-пиша”.  Бизнесът  да застане категорична зад тази  възможност, да я разреши,  така че свободното съдържание да се развива на неутрална платформа, на която и двете да съществуват едновременно.  Възможност за развитие на креативността.

Изборът на твореца е ключът новите технологии да имат възможност да бъдат отворени към бизнеса. Трябва да се даде възможност на творците за да имат шанс новите технологии.

Разпространен вариант за творческа изява днес е т.нар.  „миксиране”. Това е съвременният начин тийнейджърите да изразят своето мнение и виждания за живота.  Това не е пиратство, както на пръв поглед изглежда. Не е съдържание, което се взима от авторите без спазени авторски права и се ползват с цел търговия. Миксирането, е когато  хората взимат и претворяват използвайки дигитални технологии. „Творческите инструменти са се превърнали инструмент на речта”.  Тук се появява фонданцията Creative Commons , която има за цел да предотврати  днешните тийнейджърите да бъдат наричани „пирати”.

Creative Commons  (Creative Commons, CC, в превод буквално "Съзидателно Споделяне") представляват комплект от типови договори за използване на авторски произведения. Договорите са създадени през 2001 г. от професор Лорънс Лесиг.  Подобно на лицензионните споразумения, с които се предоставят права за използване на компютърни програми, всеки автор или друг собственик на права върху произведение, може с оповестяването на своето произведение да даде възможност на публиката по-широки права за ползване на произведението от тези, които им предоставя авторското право.  Наред с това, когато произведенията се публикуват в Интернет, кодът на типовите договори за СС, прикрепени към произведението, позволява на много търсачки да ги разпознават. Така достъпът до тези произведения е улеснен.

Ако в основата на повечето закони за авторското право стои постановката „всички права са запазени“, то особено за договорите Creative Commons  е, че „някои права са запазени“. Така например, всички разновидности на договорите CC  дават възможност на потребителите свободно да копират, разпространяват, представят публично или да използват по друг начин произведението с некомерсиални цели. Някои от разновидностите на договорите позволяват включително и свободно комерсиално използване.

Договорите Creative Commons   вече са преведени на български и адаптирани към нашето законодателство. Creative Commons  България препоръчва на българските автори използването на българската версия на договорите, тъй като тази версия е съобразена със задължителните норми на българското право, позволява на автора да разбере в най-голяма степен от кои точно права предоставя на публиката, когато избира да ползва договорите и изрично определя съдилищата на Република България  за компетентни при разрешаването на спорове, свързани с използване на произведението.

CC-BY
CC-BY-ND
CC-BY-NC-ND
CC-BY-NC
CC-BY-NC-SA
CC-BY-SA

Ние сме различни от миналото поколение. Новите технологии, достъпът до интернет и разрастване възможностите на действие в мрежата ни дава възможност да творим по един  различен начин от нашите родители.  Разрастването обхвата на авторското право в днешни дни ни дава много по-малки възможности да творим, да бъдем креативни, да покажем на света нашата позиция и гледна точка.  Поради тази причина ние всекидневно нарушаваме закона. Creative Commons  ни дава позволява  да творим и променяме без да носим наказателна отговорност за това.  Фондацията Creative Commons дава криле на нашите идеи.

Казусът „chitanka.info”

Първият проект за електронна библиотека е през 1971г. – проекта Гуденберг. До 2005г. в него са събрани над 17 000 текста. Тя е реализирана благодарение на доброволен труд по оцифроване, архивиране и разпространение на произведения на културата по цял свят.

            Този опит в България се оказа висша форма на престъпност. ГДБОБ с лека ръка нарече създателите на chitanka.info „оранизирана престъпна група” и ги принизи до наркопласьори, сводници, убийци и мафиоти.  Това беше публикувано в официалната бюлетина на МВР.

            Chitanka.info е електронна библиотека без комерсиална цел – няма реклами и не се изисква абонамент  за ползването на текстове, от  това следва, че тя се ползва по чл. 24  т.9  от Закона за авторското право и сродните му права.
„възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели”

Международната библиотечна общност също е убедена, че има неотложна нужда от ново разбиране за ролята на изключенията и ограниченията на авторските права през 21 век и от съответни действия на страните членки на Световната организация за интелектуална собственост да въведат необходимите разпоредби в националните си законодателства, уреждащи проблемите на достъп до дигитална информация. 

            Chitanka.info е сайт за разпространение на книги в електронен вариант, който е доста полезен за подрастващото българско население.  Данни от изследвание на Европейския съюз сочат, че 41% от  българчетата до някаква степен са неграмотни. България има проблем с ранното напускане от училище  – 38% от учениците не довършват своето образование.

            Книгата и четенето на странична литература е изчезващо понятие сред младото поколение и не само. Около 24-ти май, Ден на Славянската писменост, излезе информация, че четем средно по половин книга годишно, което водело до цялостно затъпяване на нацията.  Благодарение на Читанката много ученици, студенти и възрастни могат бързо, лесно и достъпно да използват текст и то само с няколко клика на мишката. Навлезлите скоро на българския пазар e-Book reader  позволяват  лесен достъп до книги не само  от дома. Тези малки нововъведения предлагат доста възможности  - сваляне на книги, използване на речници, споделяне на мнения и други „екстри”,  които  силно вълнуват днешните младежи и интересът им към  книгите  се увеличава.  Читанка позволява лесен достъп до различни жанрове и не само на български автори , текстове,  които едва ли някога ще се преиздадат.

            Друга  положителна страна на електронната библиотека е възможността български текстове да се намират от всяко кътче на света. Така българи, които не са на родна земя и имат желание да си припомнят родната литература или да се запознаят с нови произведения  имат тази възможност.  Български книги във всяка една друга държава, дори в рамките на Европейския съюз, са доста трудно откриваеми. 

            Десетки българи споделиха мнение в известни форуми у нас  "Нямам пари да си купувам книги, има романи, които не са преиздавани от години, няма от къде да си купиш дори някои от класическите творби. Нека да направят сайта платен - срещу 5 или 10 лева годишно всеки да може да го използва като библиотека. Да не говорим, че ако отидете в някоя библиотека, особено в някой по-малък град, книгата,. която търсите - или я няма, или не е върната, или е открадната." Сайтът chitanka.info беше изключително полезен за студенти и ученици, които го използваха преди изпити или класно.  Тази платформа намира добра реализация сред младите и е доста популярна сред тях.  Тези идеи намират реализация навсякъде по света...защо не и в България?
 

Читанката
Българска библиотечно-информационна асоциация  
Полицейската атака срещу сайта Читанка.инфо разгневи стотици читатели

Глобална класна стая

TED Ideas worth spreading е глобална поредица от конференции създадена за да популяризира "идеи, ценни за разпространяване"

 Salman Khan

   Идеята за този проект се заражда преди около 5 години. Salman Khan започва да обучава своите братовчеди в сферата на математиката от разтояние, тъй като той е в Бруклин, а те в Ню Орлеанс. Тогава му хрумва идеята за клипове, които да разпространява чрез youtube.com като допълнителни материали за своите близки-"просто като нещо странично". След време се случват няколко интересни неща. Първо - неговите братовчеди предпочитали да продължат чрез клипове, защото това им позволява по-гъвкав начин на обучение. Чрез клипове те имат възможност да повтарят, прескачат части и да ги гледат в удобно за тях време. След пускането на клиповете в мрежата Khan  получава множество положителни коментари относно този нов метод. Според повечето потребители методът наистина работи и спомага за по-лесното усвояването на материала. Този нов тип на обучение се изпробва и в някои училища. Чрез клиповете начина на преподаване се преобръща. Лекциите тип "един размер за всички"са изместени от клипове позволявалявайки на всеки ученик да наблегне на различен материал. Обратно в клас се обръща внимание повече на съвместната работа и взаимопомощ.  Тези технологии са направили обучението в класните стаи по-човешко, по-активно и по-продуктивно.
   Така се стига до Хан Академия и въпросът "Как да се мине на следващо ниво?"
Главната цел на академията и създадения метод на обучение е да не  позволява "дупки" в образованието на учениците, да не се надграждат нови знания върху липсите от минал материал и да се запълнят празнините "като швейцарско сирене в основата на образованието". Този модел позволява да опитвате, да грешите, да експериментирате колкото е необходимо, но се очаква познание. Върху платформата на Хан Академията в момента са създадени около 90 модула свързани помежду си. Ако решите правилно 10 задачи от някои модул се препоръчва по-сложен модул и продължавате по "картата на знанието".
   Този начин на обучение е ефективен както за самостоятелна работа  на ученици, така и за групова работа. Методът е приложен при ученици от 5 и 7 клас от училище в Лос Алтос. При прилагането, на учителите се предоставя информация за всеки ученик - какво е разглеждал, кога, с какво се е справил бързо и без проблем, кое го е затруднило и къде има повече грешки в модула. Така учителите имат възможност да наблегнат на определени проблеми при всеки един ученик. Друга възможност,  която позволява този метод на обучение е взаимодействито между учениците. Така ученици усвоили даден материал могат да помагат и обучават други изостанали с него. Но нека не оставаме само в рамките на класната стая. Нищо не пречи да използваме тази помощ между връстници извън предела на класната стая, така се ражда идеята за глобална класна стая, коята Хан Академия се опитва да построи.

http://www.khanacademy.org/