Свободни ли са медиите?

Средствата за масова информация или още средства за масово осведомяван - масмедии е термин, който е използан да означи като клас частта от медиите, специфично обърнати към широката аудитория. Терминът масмедия е въведен в употреба през 1920-те год. с откриването на националните радиомрежи и излизането на многотиражните вестници и списания. Чл.39. от Конституцията на България гласи:
(1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

Основните видове средства за масова информация са: печатът (книгите, вестниците и списанията), радиото (радио каналите) и телевизията (ТВ каналите), информационните агенции, Интернет (интернет изданията, блоговет) и др. Фотографията също може да бъде включена в тази подпозиция поради това, че в случая тя се явява като средство за визуално представяне на материалите. Терминът се отнася и до организациите, които контролират всички тези технологии, като телевизионните или радиостанции както и издателските компании. Мобилните телефони, компютрите и интернет понякога се наричат с термина медии от ново поколение (New-age Media). Интернет медиите са в състояние да постигнат масово осведомяване сами по себе си, поради многото услуги, които предлагат в страниците си. Поради тази причина много масови медии днес вече имат присъствие и в интернет. По този начин се постига по-лесна достъпност.

Медиите често са наричани четвъртата власт. Те са онези, които обясняват на хората случващото се. Как хората ще разберат процесите в дадена страна, как ще ги оценят, как ще реагират на тях – всичко това е до голяма степен в ръцете на вестниците, радиото, телевизията. Основната задача на медиите се състои във възможността да кажат или премълчат определен проблем. Затова и медиите са често търсен съюзник в реализирането или поне споделянето на общата власт в обществото.

Миналата 2010 година излезе класация на европейския клон на правозащитната организация „Репортери без граници“ организация за свобода на медиите. В класацията България и Гърция делят 70-тото място, отразяващо продължаващия спад в класацията за нашата страна въпреки 4-годишното си членство в Европейския съюз.
През 2006 г. сме били 35-ти от общо 169 държави. Класацията оценява доколко медиите са политически независими и доколко върху тях има натиск от икономически субекти. Според “Репортери без граници” през последната година в целият свят нараства натискът върху Интернет медиите и върху блогърите.

Проблемът в България е едновременно политически, икономически и социален, сподели Оливие Базил, директор на европейския клон на правозащитната организация „Репортери без граници“.  Която и да е политическата сила управляваща България,  тенденциите към медиите са сходни. Наблюдава се един незаличим отпечатък от комунистическото ни минало. Много политици оказват натиск, заплахи и извършват дори манипулации спрямо медиите. Наблюдава се поръчкова журналистика, която е видима от различното финансово положение на  част от журналистите в България. В същото време има и група от истински професионалисти, които не получават нужното уважение в тази държава, която все пак е член на Европейския съюз. Някои от тези журналисти работят усърдно, борят се и понасят на гърба си неволите от своята професия.  Различни форуми в интернет пространството, както и блогове са достъпни за свободен изказ и давани на лично мнение по различни глидни точки. Но както почти в целия свят така и в България най-разпространените начини за осведомяване са радиото, телевизията и вестниците. Влиянието на телевизиите обаче, частни или държавни, остава много силно, а там влиянието на правителството или на политическата класа е безспорно. Българското национално радио е като националната телевизия, то зависи от държавната субсидия, т. е. от финансовото решение на правителството и парламента. Това важи за цялата политическа класа, защото държавната субсидия за обществените радио и телевизия зависи единствено от добрата воля на парламента. Действието на повечето журналисти е нормално да угодничат на новото правителство – колкото повече добри и положителни новини толкова повече пари, което няма да доведе до евентуалното закриване на медиата.

 В България е много трудно да добиеш точна представа за случващото се в страната от един единствен източник. Когато нещо те интересува горещо, търсиш все повече информация – четеш вестници, геледаш телевизия, слушаш радио и сърфираш из сайтовете за информация. Тогава виждаш колко различна и несходна информация изтича от всички тези медии. Някои от тях представят проблема необективно и защитават дадени интереси, други украсяват исторята за да е по-привлекателна за зрителя, а трети се страхуват да разкрият цялата истина. Типичен пример е случаят Катуница и казусът Читанка.инфо.  

Основен е проблемът е социалния статут и липсата на сигурност за журналистите. Така те са подтиквани към автоцензура. Нормално е хората да не желаят да се правят на герои, защото мислят за семействата си. Често оставането им на работа зависи от това да не отразяват определени теми.  Има много журналисти, които се обаждат, за да се оплачат от агресия. Цяла група журналисти са сложени в черен списък. Първо те са били уволнени не поради липса на професионализъм, а именно защото са си свършили работата. След това те не могат да си намерят друга работа, тъй като никоя редакция не ги назначава на работа заради ответните реакции на властовите кръгове.

Освен ограничената и съмнителна независимост на печатните издания и липсата на плурализъм на медийния пазар в България има явни случаи на насилие над журналисти, заявяват европейските експерти. Заплахите към репортери и собственици на медии също са описани като “сериозни проблеми”. Няколко представители на медиите бяха убити на Балканите през 2008 г., което намалява оценката за България. Освен, че са директни атаки срещу конкретни журналисти, тези атаки оказват смразяващ ефект върху професията като цяло в допълнение към вече съществуващия проблем с автоцензурата. В България се регистрира негативна тенденция към растящ тормоз, политически заплахи и насилие над журналисти. Убийствата на Боби Цанков през 2010г. и убийството на Георги Стоев - 2008г. са пример за насилието над криминални журналисти и писатели в България.

            Европейската комисия предоставя безвъзмездно 600 хил. евро на влизащия в състава на Европейския университетски институт Център „Робер Шуман“ за авангардни изследвания с цел във Флоренция да бъде създаден Център за плурализъм и свобода на медиите.  Центърът ще започне да функционира през декември тази година под ръководството на проф. Пиер Луиджи Парку. В него ще се разработват нови идеи за това, как да се осигури висока степен на медийна свобода и разнообразие, а също така ще се работи за повишаване на качеството на разсъжденията относно медийния плурализъм в Европа.

Creative Commons

В България е малко известно какво точно е Creative Commons  и какви са неговите идеи. Още по-малко е известен проф.  Лорънс  Лесинг, който е основател на фондацията. Затова нека отговорим на въпросите – Кой е проф. Лесиг? Какви са неговите идеи?  Какво представлява  Creative Commons ?

Проф. Лорънс  Лесин е американски учен, преподавател по право в Станфордския университет. Той работи активно в областта на авторското право  и е основател на фондацията Creative Commons . Идеите, които Лесиг разпространява чрез е Creative Commons , са като реакция срещу разрастването на обхвата на авторското право.  Проф. Лесиг се бори за баланс между закона за авторското права и неговите защитници,  и хората, коита всекидневно го нарушават.  Решението според Лесиг е часно, което се опитва да легализира отново новото и да осъзнае икономическия му потенциал.  Баланс.  Няма обществен достъп до творчеството днес , което да използваме и тук трябва да се направят две съществени промени :

•  Авторите и артистите  да позволят творбите им да се ползват по-свободно.  Например творбите им да се употребяват единствено с некомерсиални цели.
•  Нужен е  бизнесът,  които е изграден на принципите на творческото развитие или културата „чета-пиша”.  Бизнесът  да застане категорична зад тази  възможност, да я разреши,  така че свободното съдържание да се развива на неутрална платформа, на която и двете да съществуват едновременно.  Възможност за развитие на креативността.

Изборът на твореца е ключът новите технологии да имат възможност да бъдат отворени към бизнеса. Трябва да се даде възможност на творците за да имат шанс новите технологии.

Разпространен вариант за творческа изява днес е т.нар.  „миксиране”. Това е съвременният начин тийнейджърите да изразят своето мнение и виждания за живота.  Това не е пиратство, както на пръв поглед изглежда. Не е съдържание, което се взима от авторите без спазени авторски права и се ползват с цел търговия. Миксирането, е когато  хората взимат и претворяват използвайки дигитални технологии. „Творческите инструменти са се превърнали инструмент на речта”.  Тук се появява фонданцията Creative Commons , която има за цел да предотврати  днешните тийнейджърите да бъдат наричани „пирати”.

Creative Commons  (Creative Commons, CC, в превод буквално "Съзидателно Споделяне") представляват комплект от типови договори за използване на авторски произведения. Договорите са създадени през 2001 г. от професор Лорънс Лесиг.  Подобно на лицензионните споразумения, с които се предоставят права за използване на компютърни програми, всеки автор или друг собственик на права върху произведение, може с оповестяването на своето произведение да даде възможност на публиката по-широки права за ползване на произведението от тези, които им предоставя авторското право.  Наред с това, когато произведенията се публикуват в Интернет, кодът на типовите договори за СС, прикрепени към произведението, позволява на много търсачки да ги разпознават. Така достъпът до тези произведения е улеснен.

Ако в основата на повечето закони за авторското право стои постановката „всички права са запазени“, то особено за договорите Creative Commons  е, че „някои права са запазени“. Така например, всички разновидности на договорите CC  дават възможност на потребителите свободно да копират, разпространяват, представят публично или да използват по друг начин произведението с некомерсиални цели. Някои от разновидностите на договорите позволяват включително и свободно комерсиално използване.

Договорите Creative Commons   вече са преведени на български и адаптирани към нашето законодателство. Creative Commons  България препоръчва на българските автори използването на българската версия на договорите, тъй като тази версия е съобразена със задължителните норми на българското право, позволява на автора да разбере в най-голяма степен от кои точно права предоставя на публиката, когато избира да ползва договорите и изрично определя съдилищата на Република България  за компетентни при разрешаването на спорове, свързани с използване на произведението.

CC-BY
CC-BY-ND
CC-BY-NC-ND
CC-BY-NC
CC-BY-NC-SA
CC-BY-SA

Ние сме различни от миналото поколение. Новите технологии, достъпът до интернет и разрастване възможностите на действие в мрежата ни дава възможност да творим по един  различен начин от нашите родители.  Разрастването обхвата на авторското право в днешни дни ни дава много по-малки възможности да творим, да бъдем креативни, да покажем на света нашата позиция и гледна точка.  Поради тази причина ние всекидневно нарушаваме закона. Creative Commons  ни дава позволява  да творим и променяме без да носим наказателна отговорност за това.  Фондацията Creative Commons дава криле на нашите идеи.